Президентството миришеше на лак, старо дърво и протокол. Не принадлежах на това място.
Когато прекрачих прага, не носех костюм. Не носех вратовръзка. Носех историята си. Кубинки,   стъпвали в кал и кръв. Камуфлажни панталони, избледнели от време и походи. Черно кожено яке, тежко от отличия и медали за храброст. Погледът ми беше строг. Нямах усмивки за фотографите. Нямах излишни жестове.
Залата притихна. Не заради церемонията, А заради контраста. Не се вписвах в официалната атмосфера. Знаех го и не ме интересуваше. До мен стоеше кабинетът, който сам бях избрал.
Go6e7o — Mинистър на Oтбраната. Боен другар. Човек, който разбира миризмата на барут така, както други разбират парфюм. Обича бойното поле. Жаден е за битки. Рисковано е да му повериш армията, ако не му вярваш безусловно. Аз му вярвам. Знам как мисли. Знам как действа. И знам, че в критичен момент няма да се поколебае.
От другата ми страна беше THANOS — вицепрезидент. Държал е кормилото на държавата неведнъж. Опитът му носеше тежест и стабилност. Аз съм военен човек. Той познава институциите отвътре. Това равновесие ми е нужно.
Зад нас стоеше DarmanНа него поверих две министерства – на Икономиката и на Труда. Дълго време ръководеше държавата. Спокоен, точен, работлив. Честен. В икономиката няма място за импровизация. Там се изисква търпение и дисциплина. Той ги притежава.
До него — sazymrik, Министър на Развитието. Не го познавам добре. Чужденец с българско гражданство. Препоръчан ми е от Дарман — а на неговата преценка имам доверие. Един от най-добрите строителни инженери в света. Държавата има нужда не само от стратегия, а и от основи. От реално строителство. От резултати.
Boikov пое Връзките с обществеността. Познавам го от десетилетия. Ако има човек, който може да говори с обществото така, че думите да имат тежест, това е той. Аз не обичам публичността. Не обичам празните приказки. Затова ми трябва човек, който разбира тази част от битката.
 Мислих дълго за този кабинет. Подбрах хората внимателно. Представители на ЦК и на ОРЕНДА. Не за показност, а за приемственост. За работеща държавна машина. За координация между политическа воля и военна структура.

Дойде моментът да положа клетвата. Пристъпих напред. Гласът ми не беше висок, но беше ясен. Без патос. Без театър. Положих ръка и изрекох:
--- Заклевам се във всичките си действия да се ръководя единствено от националния интерес на Родината. – нито дума повече. Отдръпнах ръката си бавно. Не търсех аплодисменти. Не очаквах одобрение. В залата имаше тишина. Тежка. Плътна. Истинска. Погледнах хората пред себе си — политици, офицери, представители на различни структури. Някои ме гледаха с резерви. Други с надежда. Трети изчисляваха.
Но в този момент аз не мислех за тях. Мислех за отговорността. За тежестта на решенията и подписите, които предстоят. Не съм влязъл тук, за да се харесвам. Влязох, за да поема управлението в труден момент. Да нося последствията. Да държа посоката.
Обърнах се към екипа си. Срещнах погледите им. Нямаше нужда от думи. Церемонията приключи. Работата започва.





Комитски хроники 1: Завръщане
Комитски хроники 2: Старите другари
Комитски хроники 3: Преди следващия удар
Комитски хроники 4: Тежестта на тишината