Борил се събуди на улицата, помнеше просто че е пил 12 абсента на бара докато си говори с елховата звезда и е хванал телепорта във времето и пространството до кофата, на която бе подпрял гърба си. Беше тъмно, но главата го болеше зверски и той извади от джоба на ризата си фас и го допуши. Стана му по добре, изправи се поизтупа се. Бръкна в кофата и извади 20 непипнати хлебчета и заляти с кафе билети за транспорт.

Борил се огледа във огледалото на една кола и просто се усмихна. Поизтупа се пак и се хвана да бачка в желязната фабрика да изкара някой лев да се почувства човек, после обаче се чуха че набират хора за армията да се бият срещу турците и Борил веднага скочи и уби петима с голи ръце, даже и без нож. После си намери печатна машина на прибиране към вкъщи и в момента четете изданията му.