Борил се събуди от следобедната дрямка тамън за залеза. Имаше време тамън да загъне дълга цигара. Залезът беше изключително красив особено в компанията на един Бернард и димът. Влезе в банята да измие денят от себе си. Под горещия душ се пробва да си спомни името на онази красавица от суинг танците, но краткосрочната му памет изневеряваше понякога. Дали не беше Вили?

Борил се чувстваше пълен с енергия затова първо снайперира в Русия срещу турчолята, а после летя до София тамън на време за суинг танците. Влезе в часа за средно напреднали и там я видя. Веднага се сети за името й, наистина беше Вили. Нареди се така че да танцува с нея преди да се сменят следващите партньори. 

- Здрасти, как си? - почна небрежно той

- Добре съм, благодаря.

- Схвана ли го това движение?

- Мисля, че да - отвърна тя

- Нека видим, нали аз водя, ти ще ме следваш - каза уверено Борил.

Всичко от фигурата им се получаваше. Мислите на Борил бушуваха - как да й каже, че иска да се гмурне в нея. 

- СМЯНА! - чу се викът на инструктурите

- Благодаря ти! - успя да промълви той преди да плеснат с ръце и лидерите да сезавъртят по часовниковата стрелка към следващия си партньор. Така и не остана време от часа да се завърти пак до Вили, но след часа Борил събра смелост и я заговори.

- Ще ходиш ли на сошъла? 

- Да.

-Ще се радвам да се видим там и ми обещай един танц с теб.

-Задължително - отговори Вили и си поигра с косата, което Борил отчете като положителен знак.

Борил тръгна от танците. По пътя видя че държавата раздава к3 хляб и к2 оръжия за битката в Кавала срещу турците и в Солун срещу американците. Борил това и чакаше. Уби поне 40 турци и 10тина американеца и се прибра да спи малко преди изгрева...