Здраве желаем! 

Посвещавам първата си статия от поредицата Българският боен дух на военния ни отряд, като искам да ви запозная повече с великото значение и духовна натовареност, което името му носи. 
ОРЕНДА се е наричала магическата сила, осъществявала една духовна територия, върху която се съхранявал и развивал българският боен дух. Тя представлява животворна енергия, обхващаща като невидима мъгла целия свят. Тази сила се съдържа в различно количество в скалите, дърветата, животните и хората. Смята се, че владетелите канализират орендата на целия си народ. Най-голяма част от нея се съдържа в сърцето и главата на управника. Предците ни са вярвали, че тази тайнствена сила можела дори да убива човек само с едно докосване.
Прабългарските воини чрез определени практики култивирали тази божествена сила. Воините ветерани, жреците на Тангра и особено канът били средоточие на тази сила и знаели тайните за нейното култивиране и управление. Българите вярвали, че орендата се прехвърля от един човек на друг. Така се появил и ритуалът с чашата от човешки череп – считало се, че когато победителят пие от тази чаша, той поема орендата на победения враг.
Древните българи вярвали, че притежават най-мощната и истинска вътрешна сила. Чрез нея Тангра ги отличил от останалите племена и ги предопределил да побеждават и да изпълнят специалната мисия, с която ги натоварил. Според колобрите (древните български шамани) бог Тангра им дал от дъха си, който бил оренда, и им казал:
"Създадох ви воини на Тангра, най-добрите воини в света. Отличих ви сред останалите народи и ви избрах. Оставих българите да властват както в този свят, така и на Небето. Дадох ви „Да” – най-доброто бойно умение. Орисах ви да побеждавате. Вие трябва да сте господари на себе си и на света. Така че не бива от нищо да се боите!"
В исторически план оренда може да се обвърже най-силно с кан Крум Страшни (803-814 г).
През нощта на 25 срещу 26 юли 811 година при Върбишкия проход българите, начело с кан Крум избиват безмилостно огромна част от византийската армия, като в битката загива и самият император Никифор I Геник. Гръцкият хронист Теофан твърди, че езическият владетел кан Крум наредил на подчинените си да отрежат главата на загиналия император, да премахнат от нея плътта и да обковат черепа на владетеля със сребро. Летописецът споменава, че българският управник вдигал наздравици със своята страховита чаша, когато се събирал подчинените му славянски князе. Кан Крум пиел вино от черепа на Никифор, за да може да усвои орендата, събрана в императора.
3 години по-късно, на 13 април 814 г. Кан Крум Страшни умира, но в смъртта му също битува легендата за оренда. По време на мирни преговори пред стените на Константинопол канът попада в подла засада и само добрите му ездачески умения го спасяват от вражеските стрели. Въпреки това бил тежко ранен. Когато се завръща в канство България неговите колобри разбират, че раните са му тежки и считат, че Тангра го изоставя и орендата се изпарява от него, а без помощта на Тангра никой не би могъл да управлява, затова било наложително канът да умре и то от ръцете на своите поддръжници. Но според разбиранията тогава не можеш да убиеш владетел и неговата кръв да напои земята, защото дори без орендата кръвта на кана е свещена!
Става въпрос за "сакрално убийство", извършено под влияние на внушението, че  от тежките си рани Крум загубил своята оренда (т. е. божествената си сила), а с това и благоволението на Тангра. Смисълът на сакралното убийство се търси във възможността свръхестествената сила на досегашния владетел да премине по възможност непокътната в неговия наследник.
Обичаят препоръчвал такъв човек да бъде удушен с въжета, докато от устата, ноздрите и ушите му потечала кръв.
 
Ще завърша статията си с два цитата на италианския епископ Магнус Феликс Енодий, посветени на българите. Първият е от 486 г., вторият няколко десетилетия по-късно. 
“Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.”
„Това е народът (българите), който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези.”
 
Бъдете горди, че сте българи и носете орендата в себе си!