​

Скъпи сънародници!

Приемам доверието ви с благодарност и с ясно съзнание за отговорността, която то носи. Кандидатирах се за президент не защото България има нужда от още един управник, а защото има нужда от посока, честност и ясно назоваване на реалността. Днес държавата ни съществува, но все по-често се налага да си задаваме въпроса дали тя се развива, или просто оцелява по инерция. Стабилността сама по себе си не е успех, когато е съчетана със застой, апатия и липса на обща цел. Днес не говоря като победител, а като човек, на когото е поверена държавата. България не е моя, нито на едно правителство, нито на една организация. България принадлежи на всички, които играят честно, активно и с мисъл за общото. Затова още от първия ден ще търся диалог, а не разделение, сътрудничество, а не подчинение.


Страната ни премина през различни модели на управление. Някои донесоха стабилност, други – удобство, трети – застой. Днес сме изправени пред по-тихо, но по-опасно предизвикателство - липсата на ангажираност и подмяната на държавността с навик. Днес по-голямата част от населението влиза в играта формално – за да изпълни дневните си мисии. Активната общност е малка, а още по-малка е онази част от нея, която развива военния модул. Строителството и икономиката са важни, но когато се превърнат в самоцел и заместят военната готовност, държавата губи способността си да защитава територията и интересите си. Държава без бойци не е суверенна държава, а удобна територия на картата. Това няма да се промени с една заповед или с един президент, но може да започне да се променя с ясен пример и последователни действия.

Не очаквайте от мен гръмки лозунги или бързи победи. Не обещавам сериозни, бързи и лесни резултати. Обещавам честност, яснота и последователност. Очаквайте президент, който няма да управлява от разстояние, нито да се крие зад формалности. Моята роля ще бъде да пазя посоката, да отстоявам интересите на България и да напомня, че тази игра има смисъл само когато я играем с достойнство. България има потенциал отново да бъде уважавана военна сила и надежден съюзник, но това няма да стане само с инерция. Ще стане, ако поемем отговорност – всеки на своето място.

Благодаря на всички, които гласуваха, на тези, които ме подкрепиха, и на онези, които се съмняваха. Нека заедно върнем увереността, че България може да бъде силна, уважавана и жива – не по навик, а по избор.