Борил използва малките часове на нощта да потренира на спокойствие на лостовете. Да легне на земята и да се загледа в звездите колкото светлинното затъмнение на града позволяваше. Той си сви един чибук и го запали, навсякъде беше тихо. Чуваше се само кучешки лай в далечината.

Времето напредна, вече първите лъчи се показвахва изпод клоните на дърветата. изгрева си заслужаваше, особено с фаса за допушване. После стана време за работа. Честно изкараните пари от търкане на ръжда донесоха 3 лева, които бяха похарчени за топъл хляб к2 и оръжия к2. Този път записваха доброволци за защитата на Варна от ромите, но за съжаление битката беше изгубена, въпреки че Борил уби поне 20тина ромеи. Прибра се във вилата си на Бяло море и легна да поспи да възстанови малко енергия, че се очертаваше тежка нощ за танци и битки.