Борил продължи да бие румънци за София до самия изгрев, когато си запали и третата цигарка от джобчето. Легна да спи и се събуди по пладне, уби още десет-двайсет американеца и турци и си позволи да си направи пак мюсли, този път с кисело мляко. Днес Борил реши че няма да пуши, но си загъна една цигарка за всеки случай. Дано не му се налага да прибягва към нея.

Следобедът Борил слезе с колелото към центъра да получи нови ръчно рисувани за него тениски. Девойката която му ги рисуваше нямаше нищо против да му прави компания докато стане време за срещата на класа му. Стана приятно разговорче - непринудено и с леки нотки на игра между двамата. Но стана време за срещатата на класа. 15 години бяха минали, а Борил не беше виждал част от хората от бала на сам. Въпреки че се събра само половината клас всички си прекараха много добре и се преместиха в Грамофон където попаднаха на ретро рап. Борил се чувстваше като у дома си с тази музика, но си заряза колелото и се прибра с такси. След което следваше борба с ромеите, турците и американците...