Здраве желаем! 

 

За българите знамето е един от най-важните символи на националното единство, свързан с паметта на хилядите воини, дали живота си за родината. 

Историята на българското бойно знаме датира още от създаването на Дунавска България. Като първото ни бойно знаме е представлявало конска опашка.

Традицията за освещаване на бойните знамена на Йордановден се заражда още през 917 г., когато, преди битката при Ахелой, водена от цар Симеон Велики, знамената били благословени с водата на река Янтра, където извършвали тогава Великия водосвет. Ритуалът се е запазил до падането ни под турско робство, а след Освобождението традицията е възстановена.

Българската армия е единствената държава в света, която никога не е губила флаг, въпреки факта, че е участвала във всяка важна война. Нито един музей в света не може да се похвали, че притежава българско бойно знаме. След Освобождението страната ни е губила битки, но никога армията ни не е позволявала да бъде пленено наше знаме.

Причината за това се корени в системата, която българите сами разработват още по времето на Освободителната война през 1877-1878 година. Тя е използвана и за нашето първо знаме - Самарското. Малко познат е случаят по време на големите боеве при Шипка. По време на поредната османска атака на 11 август 1877 г., знамето е свалено от пръта и е заровено на тайно място. Само двама опълченци знаят къде точно се е намирало то. След успешното приключване на бойните действия, знамето отново е поставено на мястото си.

Други известни методи за запазване на знамето включват неговото изгаряне или спасяването от няколко човека, които го разкъсват на ивици, връзват около кръста си и се опитват да избягат на по-сигурно място, докато биват прикривани от своите бойни другари.

 

След Солунското примирие през 1918 година цели 4 пехотни дивизии остават като заложници на Антантата, въпреки че не са победени. Българските офицери взимат специални мерки- нито едно от знамената на пехотните полкове да не попадне във вражи ръце. Особен е подвигът на поручик Ангел Янчев, който в плен пази знамето на полка си 9 месеца, увито около тялото си, въпреки че в тялото му има неизваден куршум и се нуждае от операция

 

"Странно усещане изпитвате, когато се грижите за тези храбри български войници, някои от които ви казват: „Излекувайте ме бързо, за да се върна на бойното поле, изпишете ме докторе, раната ми е незначителна, а аз искам а се върна веднага на поста си“. Те са спокойни, невъзмутими, нерядко твърде устойчиви на страданието, много от тях отказват да бъдат приспивани и предпочитат да понесат болезнените операции без успокоителни."
Из впечатления на белгийския професор по медицина д-р Октав Лоран от ранени български войници по време на Балканската война.