Борил се събуди към 10 сутринта, защото беше на интервю за работа при президента от 11. За 1 час успя да си направи кафе, чай, да закусва два банана и да си свие 5 цигарки, че се учертаваше дълъг и напрегнат ден. Даже изпуши едната цигарка точно преди интервюто. То мина чудесно, щяха да го назначат на държавна работа и да работи без пари, но щеше пък да получава хляб и оръжия в битките и можеше да почне още от следващия ден. Борил се чувстваше толкова надъхан, турците не спираха атаката над София, чуваха се сирени из целия град. Борил дръпна и втората цигарка и скочи да убива турци по софийските улици.

След като се измори се прибра да релаксира. Изхвърли целия боклук за рециклиране, мина през магазина и си сготви кекс, за да има нещо сладичко за след цигарките. след което легна да поспи за 2-3 часа докато събере енергия пак. Вече се беше стъмнило когато Борил се събуди. Наред бяха макетата за убиване. За пръв път Борил се почувства гузен, че убива почти братя, но такива бяха преките заповеди. Битката беше ужесточена и почти загубена, но на фронта Борил се запозна с Янков и Дарман. Тримата деляха едно и също укрепление в Саботица. След ужесточените борби и изразходваната в боя енергия те се върнаха в София и се качиха на Копитото да пушнат и да гледат изгрева. Янков вече не пушеше заради един инцидент с куките, който даже е стигнал до арест, но все пак уважи Борил с две дръпки. После извади от джобчето на дънките за монети малко пакетче с бял прах и направи три линии на телефона си и бързо сви десет левова банкнота на фунийка. Борил и Дарман отказаха. Борил даже никога не беше пробвал кока, но нямаше и желание. После дойде изгрева...