Засега всичко е наред.

Все още не разбираш как работи властта.

Можеш честно да бъдеш убеден да се бориш със системата и едновременно да й предложиш точно това, от което се нуждае. Не е нужно да си представяш скрита посока зад всеки епизод на насилие. Достатъчно е да се наблюдава кой се възползва от него и как се изгражда историята за случилото се.

Косига например, но не само той го разбираше много добре. Ние, очевидно, много по-малко.

Имаме години зад милианството, 70-те, Стратегия на напрежението, Генуа 2001, десетилетия проучвания върху политическата комуникация и изграждането на консенсус. Трябваше да научим нещо за отношенията между насилието, информацията и общественото мнение.

И вместо това ние все още сме тук, за да объркаме възможността да се объркаме с това, да променим нещата, също защото никой тук не успява да организира сегменти на бунтарството, способни поне да си представят ново състояние на нещата.