След като открива, че земята не произвежда пари, правителството изучава революционен метод: изграждане на индустрии.

Бразилия настъпва в Чили и разширява територията си. Картата се разраства, генералите празнуват, а Конгресът остава 100% империалистически настроен.

Има само един малък проблем:

Територията не плаща сметки.

Завладяването е сравнително лесно. Трудното е да се превърнат квадратни километри в производство, индустрия и богатство.

Следователно, докато нашите смели стратези обсъждат коя граница да завладеят утре, икономистите предлагат опасно революционна идея:

Ами да произведеш нещо?

Следващата стъпка трябва да бъде превръщането на разширяването в развитие: укрепване на производството, изграждане на инфраструктура и индустриализиране на страната. В края на краищата, една голяма Бразилия изглежда добре на картата, но една богата Бразилия е много по-трудна за завладяване.

А бъдещето крие още по-голяма амбиция: да подготви страната за военната и евентуално ядрената надпревара във въоръжаването.

Но успокой се.

Преди атомната бомба, може би би било разумно да се измисли как да се плати за фабриката, която ще я построи.

Формулата изглежда проста:

  • Първо завладяхме територия.

  • След това натрупахме богатство.

И едва тогава се питаме кой все още има наглостта да ни се занимава.

Защото империя без индустрия е просто една голяма карта.

И за съжаление, голямата карта не печели пари.