Светът на Еклесиар е на път да се промени.

От 4 септември нататък войната вече няма да бъде онази здравословна игра, при която една държава нахлува в друга, докато тя изчезне от картата. Сега ще имаме цели, крайни срокове, преговори, съюзи с последствия и дори история, в която да записваме решенията си.

Най-накрая.

Сега можем да правим всичко погрешно, но с документация.

Докато светът се готви за по-умни войни, Бразилия е изправена пред далеч по-сложен проблем:

Как да забогатеем?

Защото завладяването на територия е страхотно. То носи престиж, променя картата и прави генерала щастлив.

Има само един малък недостатък:

Само територията не произвежда.

Бразилия би могла да завладее Чили, да боядиса цялата карта в зелено и да произнесе патриотична реч. Но ако след това няма индустрия, производство и инфраструктура, ще имаме просто огромна държава с огромна сметка.

И тогава идва най-опасната идея, представяна някога на Конгреса:

икономическо развитие.

Да, производство.

  • Фабрики.

  • Компании.

  • Инфраструктура.

Нещата, които не експлодират, и точно поради тази причина, са склонни да получават по-малко аплодисменти.

Любопитното е, че всички вече мислят за надпреварата в ядреното въоръжаване.

Искаме да знаем кой ще има бомбата.

Кой ще има повече бомби?

Кой ще успее да унищожи кого?

Но има един неудобен въпрос:

Кой ще произведе всичко това?

Защото може би истинската бразилска надпревара в ядреното въоръжаване няма да започне с ракета.

Започнете с фабрика.

Правителството може да продължи да спори за това кой е империалист, социалист, централист или използва всяка друга дума, която го кара да изглежда сякаш правим политика.

Но в края на краищата някой трябва да произведе нещо.

Може би най-големият враг на Бразилия не е съседната ѝ държава.

Може би това е старият навик да се мисли, че властта се изгражда единствено чрез завладяване на територии.

Новият Еклесиаст ще ни научи на нещо интересно:

Войните имат ограничение във времето. Окупациите са временни. Съюзите са скъпи. И дори бомбите могат да бъдат неутрализирани.

Икономиката обаче продължава да събира наем.

Така че може би е време Бразилия да постигне нещо наистина трудно:

богатство.

След това правим бомбата.

Или не.

Зависи колко струва фабриката.

Глупакът на републиката