Вестник "МИНЕВАР"

Аржентинския неутралитет не може да зависи от съюз, чието минало поведение предизвиква недоверие.

Включването на Аржентина в URL беше представено като начин за запазване на неутралитета, осигуряване на национална стабилност и избягване на нови международни конфликти. Но зад това обещание възниква неизбежен въпрос: може ли съюз, чиито връзки и предшественици противоречат на принципите, които твърди, че отстояват, да бъдат наистина неутрални?

Недоверието не се ражда от нищото. URL поддържа връзки с Пасифистите, съюз, чиято история далеч не е неоспорима. Трудно е да се приеме, че Аржентина може да постигне истински неутралитет чрез блок, свързан с участници, които вече са доказали, според последните събития, че техните интереси могат да бъдат наложени над аржентинския суверенитет.

Аржентинският прецедент не трябва да забравя.

По време на последното правителство на Транка Аржентина се обяви за неутрална. Въпреки това, т.нар. "Passifits" (Пасифитс) в крайна сметка нахлува в аржентинската територия, което води до критична точка. Събитията допринесоха за политическа криза, която кулминира в принудителната мизерия на тогавашния президент.

Това не е малък епизод или въпрос, който може да бъде премахнат чрез нови дипломатически изявления. Това е прецедент, който ви задължава да попитате какви истински гаранции има, за да предотвратите повтарянето на историята отново.

Ако аржентинският неутралитет не беше спазен, защо трябва да се вярва сега, когато съюз, свързан с тези участници, ще може да гарантира?

Сътрудничество между равни или стратегическа зависимост?

Безпокойството надхвърля военната сигурност. То засяга също така икономиката, националните ресурси и капацитета за вземане на решения на аржентинската държава.

Когато съюзът поставя условия за политическите, икономическите или военните решения на един от членовете си, отношенията рискуват повече да не бъдат сътрудничество между равните. И когато ресурсите на страната станат причина за интерес към съюзниците й, обещанието за стабилност може да се превърне във форма на зависимост.

Аржентина следва да попита дали включването ѝ в URL отговаря на суверенна стратегия за национална защита или напротив, поставя я в подчинена позиция, в която нейните ресурси и решения в крайна сметка облагодетелстват интересите на другите хора.

Неутралността, която изисква постепенно освобождаване от икономическа, военна и дипломатическа автономия, не е истинска гаранция за мир. Вместо това може да стане попечителство, прикрито като сътрудничество.

Подаването не е неутралитет

Аржентина се нуждае от стабилност, но не на всяка цена. Човек не може да обърка временното отсъствие на конфронтация с реалната способност да защитава националния суверенитет.

Ако придържането към URL предава образа на страна, която подаде оставка, за да отговори, да се защити или да установи свои собствени условия, тогава си струва да се пита дали тази стратегия укрепва Аржентина или просто я прави по-зависима от тези, които обещават да я защитят.

Мирът не трябва да се гради върху импотентността на една нация, а върху взаимното уважение, възпирането и уверението, че никой чуждестранен актьор не може едностранно да наложи своите интереси.

Един съюз трябва да покаже своята надеждност.

Не е предназначено да се каже, че цялото международно сътрудничество е вредно или че Аржентина трябва да се изолира от света. Това, което се поставя под въпрос, е доверието, поставено в структура, чиито облигации и предшественици заслужават сериозно разглеждане.

URL трябва да покаже, че може да гарантира балансирана връзка, да зачита независимостта на Аржентина и да предложи конкретни гаранции, че националните интереси ще бъдат над всякакви чуждестранни удобства.

Дотогава предпазливостта трябва да надделее над обещанията.

Аржентина не може да забрави случилото се по време на правителството на Транка или да пренебрегне последиците от неутралитета, който в този момент не предотврати инвазията. Нито може да позволи на законното желание за мир да се превърне в оправдание за постепенното му прекратяване на автономията.

Защото суверенитета не се договаря в замяна на несигурно спокойствие. И никой съюз не заслужава доверие само с името, което носи: той трябва да го покаже с действията си.

Вестникът на Миневар те слуша.