Числата разказват тревожна история. Само за една седмица активното население на Филипините е спаднало от 25 играча до едва 9, спад от 64 процента.

Къде отидоха другите?

Слуховете се разпространяват из цялата общност. Някои твърдят, че са отишли в чужбина в търсене на по-добри възможности. Други шепнат по-тъмни възможности, въпреки че не надеждна информация потвърди какво се е случило с тези, които са изчезнали от играта.

Засега никой не знае цялата история.

Но може би по-важният въпрос не е къде са отишли играчите, а защо толкова много са загубили желанието да останат.

Трудно е да останеш отдаден на нацията, когато вече не можеш да я видиш на картата. Националната гордост не се поддържа само с име. Играчите се нуждаят от нещо, което да защитават, нещо, което да строят, и някъде, където с гордост могат да нарекат дом.

Без територия дори най-силният патриотизъм може да започне да избледнява. Битките губят смисъла си. Обещанията за независимост се отдалечават. И в крайна сметка, да се регистрираш всеки ден може вече да не си струва.

Къде са Филипините сега?

Географско, някъде в Тихия океан. В сърцата на останалите играчи, може би все още живи. Но на политическата карта на Еклесиар, присъствието му изглежда се е превърнало в нещо повече от избледнял спомен.

Както отпечатъците оставени на плажа, следите на Филипините остават за момент. Тогава вълните пристигат, измивайки онова, което е било там.

Девет остават там, където са били 25.

Въпросът е дали тези девет могат да запазят нацията жива или някой ден Филипините ще изчезнат не само от картата, но и от спомените на онези, които някога са се борили за нея.

Защото нацията не изчезва в момента, в който загуби земята си. Понякога изчезва, когато хората му не вярват, че има причина да се завърнат.