В Екълсиар, да имаш фабрика, не означава непременно да правиш пари.

Това е един от най-често срещаните капани за тези, които започват да работят в индустрията: погледнете количеството, произведено и мисля, че колкото повече продукти напускат фабриката, толкова по-голяма е печалбата.

На практика най-важният въпрос е друг:

Колко пари наистина се оставят във всяка единица произведени?

Именно тази сметка определя дали си струва да се произвежда, купува продукта готов или просто чака промяна в пазарните условия.

Първото изчисление: действителните производствени разходи

Преди да накара работниците да произвеждат, индустриалецът трябва да изчисли разходите за всяка единица.

В опростена форма:

Разходи за производство = суровини + труд + други разходи

В случай на фабрика с използване на желязо, например, не е достатъчно само да се разгледа продажната цена на оръжието.

Ако желязото е скъпо, заплатите на работниците са се увеличили и все още има други разходи, стойността, необходима за производство на всяка единица, може да стане много по-висока, отколкото изглежда.

Представете си хипотетична ситуация:

  • Желязо: 15 CC

  • Мощност: 6 CC

  • Други разходи: 2 CC

Общата цена ще бъде:

15 + 6 + 2 = 23 CC

Ако оръжието се продаде с 25 CC, печалбата ще бъде само:

25 − 23 = 2 CC

Фабриката произвежда и продава, но маржът й е малък.

Производството на повече не винаги означава печалба.

Това е фундаментален въпрос.

Ако всяка единица напусне само 2 Profit CC, производството на 100 единици генерира 200 CC брутна печалба при същите условия.

Но ако цената на входовете се повиши и маржът падне до 1 CC, производството на същите 100 единици генерира само 100 CC.

Ами ако цената надхвърли продажната цена?

В този случай:

по-високо производство = по-голяма вреда.

Следователно преди да увеличи производството, индустриалецът трябва да разбере дали има достатъчно марж, за да оправдае работата и използваните ресурси.

А когато купуването е по-добро от продуцирането?

Това е въпрос, който много бизнесмени забравят да зададат.

Представете си оръжие, продавано на пазара за 25 кубика.

Ако общата цена за вашата фабрика е 23 CC, производството може да има смисъл.

Но сега си представете, че цената на желязото се увеличава и производствените разходи отиват до 27 CC.

В този сценарий, правенето на оръжие, за да го продаде за 25 CC означава загуба на пари.

Ако има оръжия на пазара с 25 CC, купуването директно може да бъде по-интересно от производството.

Ето защо индустриалецът трябва постоянно да сравнява:

Цена за производство × цена за закупуване.

Няма задължение да произвеждаш само защото притежаваш фабрика.

Има и трети вариант: да чакаме.

Не винаги трябва да е между производство и купуване.

Понякога най-доброто решение е просто Чакай..

Ако цената на желязото е временно висока, производството сега може да доведе до много малък марж.

Предприемачът може да предпочете да изчака промяна в цената на входовете, промяна в търсенето или по-добра възможност за продажба.

Това е мястото, където концепцията на време.

На пазара момента, в който купувате входовете, може да бъде толкова важен, колкото цената, за която продавате крайния продукт.

Продажната цена също трябва да влезе в сметката

Друга често срещана грешка е да гледаш само цената.

Евтиното производство не е автоматично печелившо.

Представете си:

Разходи за производство: 10 CC

Ако продуктът се продава с 11 CC, има марж само от 1 CC.

Но ако има възможност за продажба с 15 CC, ситуацията се променя напълно.

Следователно индустриалецът трябва да наблюдава и двете страни:

колко струва да се произвежда както и Колко ще плати пазарът?.

Ако продажната цена падне, докато входовете остават скъпи, маржът се компресира.

При спад на суровините, докато продажната цена остава висока, възниква възможност за увеличаване на рентабилността.

Златното правило на индустриалеца

Преди да започнете производство, задайте три въпроса:

1. Колко струва производството на единица?

Добавете всички съответни разходи.

2. За колко мога да продам тази единица?

Наблюдавайте пазара и не само цената, която искате да получите.

3. Колко остава?

Направи го:

Печалба за единица = продажна цена − обща цена

Тогава:

Печалба от производството = печалба на единица × продадено количество

Ако резултатът е твърде малък, може да не си струва да се поеме риска.

Ако е отрицателен, производството няма смисъл в този момент.

Ако маржът е добър и има търсене, тогава увеличаването на производството може да бъде интересно решение.

Помощник, купуваш или чакаш?

В крайна сметка истинската работа на индустриалеца не е просто да поддържа фабриката.

Взема решения.

Понякога най-добрият избор е да се произвежда.

В други ситуации, закупуване на готов продукт ще бъде по-евтино.

И ще има моменти, когато спасяването на столицата и чакането на възможност ще бъде най-умното решение.

Стоп фабрика може да изглежда непродуктивно. Фабрика, произвеждаща щети, е много по-зле.

В Еклесиар предприемачът, който се учи да изчислява разходите си преди производството, вече не е просто производител.

Започва да мисли като истински. Индустриален.